За книгата: 2009 г. / През пролетта на 1945 г. умиращият Трети райх лежеше в руини. Вермахтът се опита с всички сили да задържи срутващия се фронт. Нямаше достатъчно гориво и боеприпаси. Дори старци и тийнейджъри са били хвърлени под оръжие, Хелмут Алтнер, е бил само на 17 години, когато той и неговите връстници са били призвани в армията. На 16 април 1945 г. младите войници, които не са имали време да преминат военно обучение, са подложени на съкрушителен удар от Червената армия, която започва атаката на Берлин. Необучените новобранци бяха убити в първата битка - Алтнер беше единственият сред тях, който имаше късмета да оцелее. Заедно с останките от ротата си той се оттегля в града и се бие още десет дни в тунелите на берлинското метро, ​​участва в отчаяните битки за Шпандау и Имперския стадион, а в последния опит на останките от гарнизона да пробие на запад. И отново Алтнер имаше късмет - той не загина в кървавия ад на уличните боеве, не умря под следите на съветските танкове и ураганния огън, който покоси отстъпващите германци с хиляди. Леко ранен в крака, Алтнер се предава на руските войници... Тези мемоари, написани веднага след войната, с право се смятат за една от най-добрите книги за последните дни на Третия райх. Това е откровена история на човек, оцелял по чудо в Берлинския „Танц на смъртта“. Това е ужасната истина за битката за Берлин.